ИСТОРИЯ

Първи октомври е специален ден от годината - Световен ден на музиката и поезията!

Ден, в който се събират музите – защото се честват две изкуства, които често „живеят” заедно – музиката и поезията. Тези две изкуства са неимоверно свързани. Най-красивите и мелодични песни са плод на тези две музи. 

​

   Празникът се провежда за първи път през 1974 г. по решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО във Франция и днес се отбелязва в 120 страни. Световният ден на музиката има вече почти повинвековна история. През 1980 г. 1 октомви е обявен за празник на българските певци и музиканти по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел, за когото се смята, че има български произход, тъй като една от неговите композиции, посветена на майка му носи заглавието "Полилей на българката". Тъй като бил надарен с прекрасен глас, съвременниците му го наричат „Ангелогласният“.

   Първи октомври е приет, отново от ЮНЕСКО, но едва през 1999 г. – за Световен ден на поезията. Решението е взето на 30-ата сесия на Генералната конференция на организацията – „За всеки жив читател и всеки жив поет.“ Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света, и както пише в декларацията на ЮНЕСКО, „да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия“. Днес е и българският ден на поезията. Тя вероятно възниква като форма на изкуство преди появата на писмеността. Смята се, че много от най-древните поетически текстове се появяват още в предисторически времена. Първоначално се разпространяват устно, а поетичната им форма има за цел да улесни запаметяването. Най-старото запазено до днес поетично произведение е шумерската поема „Епос за Гилгамеш“ от третото хилядолетие пр.н.е., записана с клинописно писмо на глинени таблички, а по-късно и на папирус.